Венозната патология представлява заболявания на вените, свързани с нарушено кръвообращение и неправилно функциониране на венозните клапи. Това може да доведе до състояния като варикозни вени, тромбоза или хронична венозна недостатъчност, които причиняват болка, оток и усещане за тежест в крайниците. Лечението на тези заболявания обикновено включва промяна в начина на живот, медикаментозна терапия и/или инвазивна интервенция.
Повърхностният
тромбофлебит е възпалителен процес на
венозната стена, който често обхваща и
меките тъкани около засегнатата вена,
придружен от тромбоза на вената.
Обичайно
се развива в областта на варикозно
променени вени (варикофлебит), но може
да засегне всяка повърхностна вена на
крайниците. В практиката е срещан и
тромбофлебит след венозни манипулации,
т.нар. канюлафлебит. При засягане на
големите повърхностни вени тромбофлебита
може да премине в дълбоката венозна
система и да се усложни с дълбока венозна
тромбоза и/или белодробен тромбоемболизъм
(БТЕ).
Най-честата
клинична проява на заболяването са
локално уплътнение, болка, зачервяване,
оток и напрегнатост в засегнатата вена.
Лечението
на тромбофлебита е консервативно и
оперативно.
Дълбокатата
венозна тромбоза (ДВТ) е заболяване, при
което се формира тромб в лумена на
дълбоката венозна система на крайниците.
Това предизвиква вторична възпалителна
реакция, която обхваща венозната стена
и околните тъкани. Тромбът или част от
него може да се откъсне и с кръвния ток
да достигне до белите дробове,
предизвиквайки белодробен тромебоемболизъм
(БТЕ).
Рисковите
фактори за заболяването биват
предразполагащи (възраст,
затлъстяване, бременност, орална
контрацепция и хормонотерапия,
имобилизация, ендоваскуларни процедури,
поставяне на пейсмейкър и др.)
и провокиращи (онкологични,
сърдечно-съдови, нефрологични и
хематологични заболявания, хирургични
интервенции, травми, отклонения в
хемостазата (вродени и придобити
тромбофилии)
и др.
Най-честите
оплаквания при дълбока венозна тромбоза
са тежест, дискомфорт, болка, оток и
напрегнатост в засегнатия крайник,
зачервяване или посиняване на крайника,
тахикардия (ускорен пулс), субфебрилна
температура.
Лечението е
консервативно (медикаментозно),
ендоваскуларно и/или хирургично.
Белодробен тромбоемболизъм (БТЕ) е състояние, при което кръвен съсирек (тромб) блокира една от артериите в белите дробове. Най-често този тромб произхожда от дълбоките вени на долните крайници, процес, наречен дълбока венозна тромбоза (ДВТ). БТЕ е сериозно състояние, което може да причини значителни затруднения в дишането и дори да бъде животозастрашаващо, ако не бъде диагностицирано и лекувано навреме.
Тромбофилиите са група от наследствени или придобити състояния, които увеличават риска от образуване на тромби в кръвоносната система. Тези нарушения включват различни фактори, като дефицит на антикоагуланти (протеин C, протеин S), наличие на мутация в гена за фактор V (лейденска мутация) и други. Хора с тромбофилия са предразположени към тромбози, което повишава риска от развитие на състояния като белодробен тромбоемболизъм.
